За книгата: 2015 г. / Трима седяха на кръгла маса. Те приличаха на средновековни монаси, облечени в дълги до земята одежди. Лицата на събралите се бяха скрити под качулки, които покриваха главите им, а ръцете им бяха скрити в ръкави на гърдите. Единственото нещо, което отличаваше и тримата един от друг, беше цветът на дрехите им. Един беше черен като гарваново крило, друг беше бял като току-що навалял сняг, а третият беше облечен в груба сива дреха. Известно време всички присъстващи мълчаха, сякаш мислеха за предстоящия разговор. Те се срещаха изключително рядко и не изпитваха приятелски чувства един към друг. Всичко, което ги обединяваше, беше общата отговорност, както и общата цел, в интерес на която бяха принудени да се събират от време на време. Гласът му прозвуча натрапчиво и тихо: „Знаете защо сме се събрали“. В момента сме по-близо до нашата цел от всякога. Ситуацията обаче е такава, че можем да загубим всичко за една нощ. Както винаги в подобни ситуации, трябва да обединим усилията си. Ако това не се направи сега, тогава няма да има какво да се споделя.